За Кърджали
В продължение на три хилядолетия този край е бил люлка на различни цивилизации и култури. Тук са си дали среща траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци. През средновековието днешен Кърджали е известен под името Ахридос и е бил важен християнски център.
Предполага се, че първите жители на тези места са били траките. През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от славното минало на Първото и Второто българско царство. Макар да установяват своите традиции, език и бит, те взаимстват от културата на местното население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществуването през XI-XIV век на територията на днешния град селище, което има общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия.
Поради важното си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Легенди и материални доказателства говорят, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали, е възпятият от народа Момчил юнак. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на османските турци. През 1370 - 1371 година родопчани водят безуспешни битки, за да възпрат завоевателните набези на османските ордни на Мурад I. Българските крепости в региона са премазани, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.
Санстефанския договор от 1878 г. включва Кърджали в границите на България. През същата година Берлинският договор поставя града в пределите на автономната област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, е върнат под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. По време на Балканската война Кърджали е завзет от Хасковския отряд на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 година и след края на войната е остава в България (виж битка при Кърджали). В центъра на града е издигнат паметник „Освободителите“ в памет на героите, загинали за присъединяването на Кърджали към България.
Според легендата днешният град дължи името си на османски пълководец, Кърджа Али, който след години на военни подвизи станал проповедник. След смъртта му през 14 век последователите му въстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб. [1] Гробът е отворен през 20-те години на нашия век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб (кенотаф).